---

 

---

 

 

Медикаментозните фуражи като иновативно средство в терапията срещу миксоболозата при дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss)

Димитринка Запрянова¹, Чийдем Юркю²  

¹ Тракийски университет, Ветеринарномедицински факултет, 6014 Стара Загора, България

² Истанбулски университет, Факултет по водни науки, 34134 Истанбул, Турция

 

Абстракт

Превенцията и контролът на миксоспоровите инфекции са от съществено значение за аквакултурата. Медикаментозната терапия при болестите по рибите, причинени от миксоспори все още е нерешен проблем поради оскъдните познания. Въпреки това в научната литература се съобщава за терапевтични средства, които са ефикасни срещу няколко миксоспорови инфекции. Този обзор има за цел да представи информация относно проучването на лекарствени средства и терапевтичните им дози вложени в медикаментозните фуражи при лечението на миксоболозата, както при дъгова пъстърва така и при други видове риби. Тяхната ефикасност е оценена на база регистрирана смъртност, патологични промени, както и нежелани лекарствени реакции и странични ефекти при гостоприемника. Въз основа на констатациите, представени в този доклад, може да бъде заключено, че фумагилинът е единственото ефективно лекарство, което може успешно да се прилага срещу няколко миксоспорози под формата на медикаментозен фураж при риби.

Ключови думи: дъгова пъстърва, миксоболоза, медикаментозен фураж, фумагилин

Въведение

Myxozoa (Phylum Cnidaria) е голяма група от облигатни ендопаразити, които причинят заболявания, както в популациите на диви риби, така и при култивирани видове. Подробното изучаване на различните патогенните ефекти на миксозоите при отделните видове риби все още не е изцяло извършено. Към момента в наличната научна литература се предоставя малко по-подробна информация за представителите от семейства сьомгови и пъстървови, а именно Salmo, Oncorhynchus и Salvelinus. Сред тези видове един от най-опустошителните и отговорен за високата смъртност и значителните икономически загуби е етиологичният агент на въртеливата болест (англ. Whirling disease) - Myxobolus cerebralis. Присъствието само на едноклетъчния паразит не е достатъчно условие за развитието на паразитозата, необходимо е наличието и на воден тубициден сегментиран червей (Tubifex tubifex), като междинен гостоприемник, в който погълнатите спори се развиват допълнително до стадий на триактиномиксон (Markiw and Wolf, 1983).

Миксоболозата е докладвана за първи път през 1893 г. в Германия, като понастоящем в 29 страни е диагностицирана и потвърдена. Първите данни за разпространението на това заболяването в нашата страна са от държавно пъстървово стопанство в Самоков от средата на миналия век (Байльозов и сътр. 1960). През последните години липсват данни за разпространение му на територията на нашата страна, но това не изключва наличието му сред дивата популация, тъй като спорите на причинителя запазват жизнеспособността си в продължение на много години, дори след периоди на засушаване и замразяване, включително и обработка с дезинфектанти (Костова и Чикова, 2011). Понастоящем няма ефективни лечения или регистрирани ваксини срещу миксозойни заболявания, което определя изучаването, прилагането и проследяването на различни стратегии за превенция и контрол. Основният подход се основава на предпоставката, че след като рибата достигне дължина от 5-6 cm, тя би трябвало да е устойчива на инфекцията поради настъпилата осификация на скелета, което намалява вероятността от инвазия на споровите форми. От друга страна,  прилагането на медикаментозни фуражи може да бъде разглеждано, като нов и алтернативен подход. С тази цел се проследи възможността, медикаментозния фураж да съдейства за понижаване на интензивността и тежестта на заболяването.

 

Материал и метод

Проучването се основава на анализ на вторична информация, а именно научна и приложна литература, доклади, отчети и анализи по темата, както и на провеждане на собствено практико-приложно изследване, като част от научен проект към Тракийски университет.

 

Резултати и обсъждане

Обикновено заразяването на рибите настъпва през първата година от живота им и то най-често през първите няколко седмици на активно хранене. Клиничните признаци включват почерняване на тяло и опашната перка в основата на опашно стъбло, както и промени в поведението - преследване на опашката и въртеливи движения. Последната поведенческа реакции често е по-изразена в периодите на хранене.

Противопаразитните лечебни средства постигат своя ефект или чрез въздействие върху паразита (унищожаване или спиране на възпроизводителните му функции) или чрез промяна на някои физиологични процеси в гостоприемника, с цел редуциране тежестта на инвазията. Извършените проучвания през последните години върху микроспоровите инфекции при дъгова пъстърва, установиха липсата на терапевтичен ефект от приложението на Ампролиум (Amprolium), Метронидазол (Metronidazole), Албендазол (Albendazole) и Толтразурил (Toltrazuril) (Schmahl et al., 1989; Speare et al., 1999; Athanassopoulou et al., 2004; Jaafar and Buchmann, 2011). В достъпната научна литература се посочва, че единствено Фумагилина (Fumagillin) и неговите аналози (напр. TNP-470) демонстрират положителен ефект при лечението на този вид заболявания. Фумагилинът представлява полиен микотоксин, изолиран от гъбичките Aspergillus fumigatus под формата на дициклохексиламинова сол. Методите, чрез които антибиотика проявява своето действие, не са известни, но се предполага, че основно засяга синтеза ДНК/РНК в причинителя. В няколко научни съобщения е посочено, че при орален прием на фумагилин (0.5 g/kg фуража) от дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) при дневен прием от приблизително 1 % спрямо телесното тегло се възпрепятства развитието на споровите форми на Myxobolus cerebralis и Tetracapsuloides bryosalmona, което води до значително понижаване в броя заразените риби от 73% до 10% (El-Matbouli and Hoffmann 1991; Athanasopoulou et al., 2005). Подобен положителен ефект е постигнат и при третирането на Sphaerospora renicola с цел контролиране развитието на микроспори в доза от 1g/kg фураж (Molnar et al., 1987).  Положителни резултати в лечението на различни миксоспорови инфекции с фумагилин са докладвани и при кралска сьомга (Oncorhynchus tshawytscha), където предварително разтворения антибиотик в 95 % етанол се прилагат, чрез опръскване на фуража в доза 10 mg/kg живо тегло и дневна дажба, която възлиза на 1% от живата маса на рибите (Hedrick et al., 1988; Kent and Dawe, 1994).

В противовес на посочените позитивни резултати, при лечението на експериментално заразени дъгови пъстърви с медикаментозен фураж в продължение на един месец, Staton (2002) посочва, че Фумагилин и TNP-470 не са били ефикасни при предотвратяване или намаляване на степента на  инфекцията. Авторът предполага, че излагането на рибите на високи нива на M. cerebralis може да е „надхвърлило“ способността на антибиотика да контролира нивото на инфекция или методът за включването му във фуража може да е повлиял на ефективността му. В други сходни проучвания се установяват също патологични промени в някои вътрешни органи и нежелани странични реакции след прилагането на сравнително високи дози от този антибиотик (1g/kg фураж) за дълъг период от време (1-2 месеца) (Hedrick et al., 1988; Staton, 2002).

Заключение

Въз основа на констатациите, представени в този доклад, може да бъде заключено, че фумагилинът е единственото лекарствено средство, което дава обещаващи резултати и би могло успешно да се използва в профилактиката и лечението срещу някои миксоспорози при риби. Към момента обаче прилагането на медикаментозните фуражи е ограничено, поради обективни причини, като изисквания относно рецептури и подробни протоколи за лечение.

 

Литература

1. Байлъозов, Д., М. Панайотова, Г. Янков (1960). Проучвания върху здравословното състояние на рибите в ДРС Самоков. Научни трудове БАН, Т. ІІ, 212-227.
2. Костова, Т., В. Чикова (2011). Миксоболоза по пъстървата. Сборник доклади от научна конференция „Традиция и съвременност във ветеринарната медицина” 388-395.
3. Athanassopoulou, F., E. Karagouni, E. Dotsika, V.Ragias, J. Tavla, P. Christofilloyanis, I. Vatsos (2005). Efficacy and toxicity of orally administrated anticoccidial drugs for innovative treatments of Myxobolus sp. infection in Puntazzo puntazzo. Dis. Aquat. Org. 62(3): 217-226.
4. EI-Marbouli, M., R. Hoffmann (1991). Prevention  of experimentally induced whirling disease in rainbow trout by fumagillin. Dis. Aquat. Org.10(2): 109-113.
5. Hedrick, R., J. Groff, P. Foley, T. McDowell (1988). Oral administration of fumagillin protects Chinook salmon Oncorhynchus tshawytscha from experimentally-induced proliferative kidney disease. Dis. Aquat. Org. 4(3): 165-168.
6. Jaafar, R., K. Buchmann (2011). Toltrazuril in feed can reduce Ichthyophthirius multifiliis invasion of rainbow trout. Acta Ichthyologica et Piscatoria 41(1): 63-66.
7. Kent, M., S. Dawe (1994). Efficacy of fumagillin DCH against experimentally induced Loma salmonae infections. Dis. Aquat. Org. 20: 231-233.
8. Molnar, K., F. Baska, C. Szekely (1987). Fumagillin an efficacious drug against renal sphaerosporosis of the common carp. Dis. Aquat. Org. 2(3): 187-190.
9. Markiw, M., K. Wolf (1983). Myxosoma cerebralis (Myxozoa: Myxosporea) etiologic agent of salmonid whirling disease requires tubificid worm (Annelida: Oligochaeta) in its life cycle. J Protozool 30: 561-564.
10. Speare, D., F. Athanassopoulou, J. Daley, J. Sanchez (1999). A preliminary investigation of alternatives to fumagillin for the treatment of Loma salmonae infection in rainbow trout. J Comp Pathol. 121(3):241-248.
11. Staton,  L. (2001). Efficacy of fumagillin and TNP-470 in preventing experimentally induced whirling disease in rainbow trout, Oncorhyncus mykiss.Thesis, Montana state university-bozeman; Bozeman, Montana.
12. Schmahl, G., H. Mehlhorn, H. Taraschewski (1989). Treatment of fish-parasites: 7. Effects of sym. triazinone (toltrazuril) on developmental stages of Myxobolus sp. Bütschli, 1882 (myxosporea, myxozoa): A light and electron microscopic study. Eur J Protistol.; 25(1): 26-32.