Съдържание – брой 4/2023 г.

 

Обучения и услуги, организирани и провеждани от Съюза на производителите на комбинирани фуражи ........................................ стр. 6

 

ХРАНЕНЕ НА ЖИВОТНИТЕ

Млечната индустрия във времето на климатичните промени – Каква е ролята на живите дрожди? .................................................................. стр. 9

Производство на белтъчно-витаминен концентрат от люцерна - Д-р инж. Любомир Драганов – „БОНМИКС“ ЕООД ........................................ стр. 12

Втори поглед върху люцерната: гранулите са новият отговор за дажбата на прасета ..........................................................................................стр. 14

Антихранителни фактори в нахута, използван във фуражите за животни ............................................................................................... стр. 18

Нахутът е универсална възможност като фураж за животни ......... стр. 20

Актуализация на съвременното витаминно хранене за домашни птици ................................................................................................... стр. 22

 

НАУКА
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

 

 

 

 

   


 

 


 

Законови изисквания при извършване на тест за хомогенност на фуражи и тест за кръстосано замърсяване/неизбежен пренос на фуражни добавки и ветеринарни лекарствени продукти в нецелеви фуражи

Атанас Божков

Тракийски университет, Аграрен факултет, гр. Стара Загора

    

Правните основания за точност на смесване и кръстосано замърсяване са посочени в Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 година за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 035, 8.2.2005 г., стp. 1) и Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (OВ L 4, 7.01.2019, стр. 1).

Съгласно Регламент (ЕО) № 183/2005, Приложение II, раздел „Обекти и оборудване“, т. 3, буква „б“, всеки един от операторите в сектор "Фуражи" трябва  да гарантира, че изпълнява изискването за извършване на тест за хомогенност. В раздел „Производство“, т. 3 от същото приложение на Регламента е посочено, че операторите трябва да предприемат технически или организационни мерки, за да избегнат или минимизират всяко кръстосано замърсяване.

Съгласно чл. 6 (1) от Регламент (ЕС) 2019/4 операторите в сектора на фуражите, които произвеждат медикаментозни фуражи или междинни продукти, гарантират, че ветеринарният лекарствен продукт е разпределен хомогенно в медикаментозния фураж и в междинния продукт. Също в чл. 7 от Регламента е посочено, че операторите в сектора на фуражите, които произвеждат, съхраняват, транспортират или пускат на пазара медикаментозни фуражи или междинни продукти, прилагат мерки, за да се предотврати кръстосано замърсяване.

Във връзка с гореизложеното в достъпната научна българска и чуждестранна литература по отношение на този въпрос са представени различни методи за извършване на контрол и оценка на хомогенност и кръстосано замърсяване. Основно в тях е обърнато внимание върху прилагането на стандартните и широко популярни методи за контаминация и хомогенност на комбинирани и допълващи фуражи, чрез микроелементи които може да се определят с голяма точност (Гайдажиев, 2012; GMP, 2022). Отделно от това изискване, строго се съблюдава за съдържанието на отделния микроелемент, както и неговата едрина на частиците (100% под 0,2 mm). Друг широко прилаган метод в практиката е използването на маркери, като например феромагнитни микротрейсери (Sakhno et al., 2020). При този метод също са въведени някои основни изисквания относно индикаторът, а именно да бъде микросъставка, маркерът да бъде само от един вид и източник, да е налична аналитична процедура за определяне с известна или определима точност на достоверност (Djuragic et al., 2009). През последните няколко години, в научните среди беше представен и един нов и много обещаваш към момента метод, базиран на RGB камерите (Nikitin et al. 2022).

Независимо от разнообразието от тестове за хомогенност в рамките на Европейския съюз и по-конкретно отделните държави членки, все още няма възприети единни и стандартни методи по които да се извършава въпросния тест. Така например в някои от по-старите членове на ЕС като Испания, Ирландия и Белгия е представен документ от Националната координационна комисия за фуражите, достъпен за операторите на фуражи на електронната страница на съответното Министерство на земеделието, който предоставя по-специфична информация относно изпълнението на тестовете за хомогенност и кръстосано замърсяване (Reglamento, 2019/4). Във въпросният документ е посочено, че при всяко лабораторно изследване на добавка или лекарство е важно да се избере подходящ „маркер“, който трябва да бъде включен в съответна доза съобразно вида на изследването. Това позволява да се анализира маркера във всички проби, за да се докаже, че в цялата смес той е представен (минимум 10 проби). Въз основа на получените резултати се изчислява коефициент на вариация, за да се гарантира достоверността на приложения тест. В Словения и Румъния ситуацията е сходна, тук предприятията определят честотата на тестовете за хомогенност според HACCP анализа и това се проверява от компетентния орган. В инспекционния лист, използван по време на проверките, присъстват и въпроси относно изпълнението на конкретния тест. Отделно компетентният орган в страната предоставя редица модели, които могат да бъдат приложени за изпитване на хомогенност от операторите, т.е. тестване на ефективността на миксера. За разлика от посочените по-горе държави, в някои от по-късно присъединилите се към ЕС Прибалтийски страни, Литва и Латвия липсва подробна информация и практически опит. Това се компенсира с прилагането на  наръчници за добри практики на организации от ЕС или други страни от ЕС (например материали от платформата за консултации OVOCOM GMP, която е предназначена за индустрията). За разлика от последните две държави в Естония подхода е сходен на този в Полша, където няма разработени конкретни добри практики и в отделни случаи се прилага известна „гъвкавост“ по отношение на задълженията на операторите от сектор „Фуражи“ по Приложение II към Регламент (ЕО) № 183/2005, например за процедури, основани на принципите на HACCP, обхват и честота на лабораторните изследвания. В нашата страна ситуацията е сходна с тази в Чехия и Кипър.

В България по-голяма част от операторите във фуражния сектор произвеждат пълноценни фуражи и допълващи фуражи, съдържащи фуражни добавки и премикси за различни видове и категории животни на една и съща технологична линия, което е предпоставка, че коефициента на вариация при извършвания тест за хомогенност трябва да отговаря на изискванията на най-чувствителните към определени фуражни добавки видове и категории животни. Към момента в Република България няма уеднаквен подход при извършване на тестове за хомогенност на фуражи и за кръстосано замърсяване/неизбежен пренос на фуражни добавки или ветеринарни лекарствени продукти в нецелеви фуражи, което не може да гарантира правилното определяне на използваните маркери и коректното провеждане на самите тестове.

Въз основа на голямото разнообразие в отделните държавите-членки и като пряко последствие от публикуването на Регламента за медикаментозните фуражи, е необходимо да бъде създаде национална работна група за разработване на практическо помагало за контрол на хомогенността и кръстосаното замърсяване. Бъдещото практическо помагало за добри практики при извършване на тест за хомогенност на фуражи и тест за кръстосано замърсяване/неизбежен пренос на фуражни добавки и ветеринарни лекарствени продукти в нецелеви фуражи трябва да бъде задължително съгласувано с Министерството на земеделието и храните и с Българска агенция по безопасност на храните, и да се прилага доброволно от операторите в сектор „Фуражи“ на територията на Република България, произвеждащи комбинирани фуражи, както за животни, отглеждани за производство на храни (включително риба и аквакултурни животни, пчели, насекоми и охлюви), така и за животни, които не се отглеждат за производство на храни (с изключение на влажни/меки храни) и за производители на премикси. Отделно самият документ трябва да бъде вписан доброволно като част от системата за самоконтрол на операторите по чл. 6 (Система за анализ на риска и критични точки за контрол (НАССР) от Регламент (ЕО) № 183/2005 и да се прилага единствено от лицата завършили успешно обучение по темата. Неминуемо при изготвянето на въпросното практическо помагало трябва да са вземат предвид опитът и добрите практики при извършването на тестове за хомогенност и кръстосано замърсяване, както и наличните научните доказателства в Република България и другите държавите-членки на ЕС.

Литература 

  1. Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 година за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 035, 8.2.2005 г., стp. 1)
  2. Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (OВ L 4, 7.01.2019, стр. 1)
  3. Гайдажиев, И. 2012. Методика за измерване на контаминацията и хомогенността на комбинирани и допълващи фуражи. Примерен протокол след извършване на тест. Фуражи и хранене, 4, 12-15.
  4. Djuragic, O., J. Levic, S. Sredanovic, L. Levic 2009. Evalutaion of homogeneity in feed by method of microtracers. Archiva Zootechnica, 12(4): 85-91
  5. GMP, 2022. TS1.11 - Control of residues and homogeneity of critical feed additives and veterinary medicinal products. https://www.gmpplus.org/en
  6. Nikitin, E.A., D.Y. Pavkin, A.Y. Izmailov, A.G. Aksenov. 2022. Assessing the homogeneity of forage mixtures using an RGB camera as exemplified by cattle rations. Appl. Sci., 12, 3230.
  7. Reglamento (UE) 2019/4 del Parlamento Europeo y del Consejo, de 11 de diciembre de 2018, relativo a la fabricación, la comercialización y el uso de piensos medicamentosos, por el que se modifica el Reglamento (CE) n.o 183/2005 del Parlamento Europeo y del (mapa.gob.es)
  8. Sakhno, T., А. Semenov, N. Barashkov. 2020. Assessing the quality of homogeneity of pet food using ferromagnetic microtracers. Grain Products and Mixed Fodder’s, 20(78): 32-37.
  9. https://www.ovocom.be/s/certificatie/certificaten/fca-documenten?language=en_US
  10. https://www.ovocom.be/s/relatedlist/ka009000001eodLAAQ/AttachedContentDocuments?language=en_US

 


 

 

Анализ на европейското законодателство свързано с употребата на насекоми, като храна или фуражна суровина

Христина Нешовска, Веселин Киров

Лесотехнически университет, Ветеринарномедицински факултет, София, България

 

            Резюме

Целта на проучването е анализ на европейското законодателство, свързано с употребата на насекоми, като храна или фуражна суровина. Видно от прегледаните нормативни документи, на територията на Европейския съюз процесът на отглеждане и производство на продукти получени от насекоми е стриктно регламентиран и присъства в законодателството. От направения анализ се вижда че, към момента само четири вида насекоми са разрешени за човешка консумация, като за тях липсват ясно разписани микробиологични критерии за безопасност и технологична хигиена на производство. От друга страна регулациите обхващат цялостния процес, като на места липсва конкретика и законодателството е по-либерално. Съществени разлики се откриха по отношение вида на използвания субстрат, като за Европа е разрешена употребата само на растителни субстрати, за които не фигурират конкретни регулаторни разпоредби и норми, относно наличието на патогени в тях. Установиха се и някои значими промени във връзка с употребата на преработени животински протеини (ПЖП) от насекоми, като става ясно, че от 2021 са позволени да се включват  в изхранването на домашни птици и свине.

Ключови думи: регламент, законодателство, насекоми, ПЖП, фрас


Analysis of European legislation related to the use of insects as food or feed material

Abstract

The aim of the current study is an analysis of the European legislation related to the use of insects as food or feed raw material. As can be seen from the reviewed normative documents, on the territory of the European Union the process of farming and production of insect products is strictly regulated and present in the legislation. The analysis shows that, only four species of insects are allowed for human consumption, and it lack clearly defined microbiological criteria for their safety and technological hygiene of production. On the other hand, the regulations cover the entire process, while in some places there is a lack of specificity, and the legislation is more liberal. Substantial differences were found regarding the type of substrate used, and for Europe the use of only plant substrates is allowed, for which there are no specific regulatory requirements and norms regarding the presence of pathogens. Some significant changes are also found in PAP insect using and it is clear that from 2021 they are allowed to be included in poultry and pigs’ nutrition.

Key words: regulation, legislation, insects, PAP, frass


Въведение

Отглеждането на насекоми и консумацията на техни производни продукти е все по - често дискутирана тема в Европейската съюз, като неслучайно се популяризира и терминът “протеин на бъдещето“. Според Организацията по прехрана и земеделие (FAO) насекомите, използвани като хранителна суровина ще играят водеща роля в справянето със световния глад и изчерпването на ключови природни ресурси, глобални проблеми на съвременното общество.

На територията на ЕС отглеждането на насекоми, може да бъде разгледано от два аспекта, от една страна получаване на храна, тоест за човешка консумация, а от друга получаване на фуражна суровина, за консумация от селскостопански животни или домашни любимци.

Като страна членка на европейския съюз (ЕС), българските регулации се базират изцяло на европейското законодателство в този сектор, при който получаването на продукция, трябва да се води от спазване на добри хигиенни практики, въвеждане на програми и процедури за безопасност, като операторите трябва винаги да се позовават на приложимите регулаторни изисквания.

По данни на van Huis (2013) насекомите са част от менюто на близо 2 милиарда души в целия свят, като степента на ентомофагия в дадена страна варира значително и зависи от историята, традициите и обществото (Ramos-Elorduy et al. 2011). По отношение на съдържанието си на хранителни вещества, инсектите могат да бъдат сравнени с конвенционалните източници на животински протеини като телешко и риба (Holloran et al. 2014). Въпреки доказаните ценните хранителни качества на насекомите тази практика не е популярна сред населението на Европа и само няколко вида са разрешени за пускане на европейския пазар.

Материал и метод

Предмет на проучването са европейски нормативни документи, свързани с изискванията при употребата на различни видове насекоми, като храна за хора или като фуражна суровина. За анализа са използвани 27 регламента на ЕС.

Резултати и дискусия

От 2021 година насекомите, предназначени за човешка консумация вече могат да бъдат влагани в храните, попадайки в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни. Тези видове трябва да фигурират в списъка на Европейския съюз на новите храни, в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни. Към настоящия момент четири вида инсекти са одобрени за човешка консумация на територията на ЕС, попадайки под регулацията на следните регламенти:

1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1975 на Комисията от 12 ноември 2021 година за разрешаване на пускането на пазара на замразени, сушени и прахообразни форми на Locusta migratoria като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Съвета;

2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/169 на Комисията от 8 февруари 2022 година за разрешаване на пускането на пазара на замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей (ларва на Tenebrio molitor) като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията

3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/58 на Комисията от 5 януари 2023 година за разрешаване на пускането на пазара на замразени, под формата на паста, сушени и прахообразни форми на ларви на Alphitobius diaperinus (малък мрачник) като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470

4) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/5 на Комисията от 3 януари 2023 година за разрешаване на пускането на пазара на частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец) като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470

Изискванията към производителите на насекоми и дейностите извършвани от тях като отглеждане, транспортиране, съхранение и разпространение по хранителната или фуражната верига са залегнали в европейското законодателство. Независимо че, тези дейности за производство на храна и фураж са тясно свързани, особено на ниво първичното производство, регулациите са различни в зависимост от крайния продукт, като Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 852/2004 се прилагат при производство на храни, а Регламент (ЕО) № 183/2005 за производство на фуражни суровини.

Освен това в Регламент 2073/2005, липсват ясно разписани микробиологични критерии за безопасност и технологична хигиена при производството на продукти получени от насекоми, предназначени за човешка консумация.

Използването на продуктите от насекоми, при храненето на животни е много по-широко застъпено, в сравнение с употребата им за човешка консумация. Нормативните документи в сектора „Хранене на животни“ условно могат да се разделят на две големи категории или такива, които регулират и налагат изисквания към използваната суровина фураж/субстрат, и тези отнасящи се към крайния получен продукт. Освен това различия в регулациите има и в зависимост от вида на животните, а именно дали с крайния продукт ще бъде изхранвани селскостопански животни, домашни любимци, риби и други.

Съгласно член 3, точка 6 буква а) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 „селскостопанско животно“ означава: всяко животно, отглеждано, угоявано или развъждано от хората и използвано за производство на храни, вълна, козина, пера, обработени или необработени кожи или всякакви други продукти, получени от животни, или за други селскостопански цели.

Насекомите, отглеждани в Европейския съюз, попадат в тази категория следователно, те могат да бъдат хранени само с фуражни суровини, които са подходящи за такива животни. Тези правила се отнасят за всички продукти,  получени от насекоми, независимо от предназначението им, включително ако са предназначени за храна за домашни любимци, животни с ценна кожа или за технически цели като производство на биогорива и козметични продукти.

Много проучвания в тази област показват, че в световен мащаб, при отглеждане на насекоми, най- често използваните субстрати за изхранване и отглеждане са отпадни продукти от плодове и зеленчуци, кухненски отпадъци, различни видове тор, включително и човешки изпражнения, кланичен отпадък и др.( Palma et al. 2018; Barbi et al. 2020; Boafo et al 2022; Eggink et al. 2022). Голяма част от тези субстрати обаче, не се разрешават за употреба на територията на страните членки на ЕС. Регламент (ЕО) № 767/2009 Приложение III забранява използването на фекалии и отделено съдържание на храносмилателния тракт, като храна за животни. Регламент (ЕО) № 1069/2009, чл. 11, забранява също използването на оборския тор и кухненски отпадъци, като фураж или храна за животни. Следователно по горе споменатите субстрати без тези с растителен произход, не са подходящи за използване като фуражен материал. Единственото изключение за насекоми се отнася до личинки и червеи, предназначени за риболовна стръв, които могат да бъдат хранени с кухненски отпадъци или с животински тор (материали от категория 2 съгласно законодателството за странични животински продукти (СЖП)). Други рестрикции по отношение на използвания субстрат налага и Регламент (ЕО) № 999/2001, който забранява храненето на всяко животно от ферма (включително и насекоми) с протеин, добит от бозайници. Регламентът за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ)(Регламент (ЕО) № 999/2001) забранява храненето на насекоми (както и на други непреживни селскостопански животни) и с кръвни продукти, получени от преживни, както и с хидролизирани протеини от животински произход и получени от преживни животни. С тази забрана се изключва и възможността за използване на кланичен отпадък за субстрат при отглеждането на насекоми.

Както вече беше разяснено, насекомите се категоризират като „селскостопански животни“, следователно изискванията към фуражите използвани при тяхното отглеждане ще бъдат същите, както и за останали селскостопански видове. Съгласно европейското законодателство, отглежданите животни могат да бъдат хранени само с безопасни фуражи (Регламент (ЕО) № 767/2009). Трябва да се спазват и ограниченията за максимално допустими нива на нежелани вещества във фуражите, като пестициди и тежки метали (Директива 2002/32/ЕО; Регламент (ЕО) № 396/2005; Регламент (ЕС) № 1275/2013).

Производителите на насекоми могат да избират какви субстрати да използват, базирайки се на следните критерии: хранителен състав, очаквани ефекти върху целевите видове насекоми, като скорост на растеж, наддаване на тегло, биоконверсия, профил на мастни и амино киселини и други. Безопасността на използвания субстрат е друг важен критерий, който трябва да се съобрази при избора на субстрат. Храненето на насекоми с контаминирана или некачествена биомаса, може да окаже отрицателно влияние както върху самите насекоми, така и върху крайните продукти. Необходимо е да се извършва и редовен микробиологичен мониторинг на субстрата, като произходът и надеждността на доставчика са от съществено значение. Операторите в този сектор обаче могат да прилагат техни собствени мерки чрез внедряването на „Система за анализ на риска и критични точки за контрол (НАССР)“, която е абсолютно задължителна съгласно член 6 на Регламент (ЕО) № 183/2005.

Крайните продукти получени от насекоми, се регулират от следните нормативни актове:

1) Регламент (ЕС) № 68/2013), който изброява безгръбначните в различните им форми, които могат да се използват като храна за животни,

2) Регламентът за ТСЕ (Регламент (ЕО) № 999/2001), който предвижда рестрикции по отношение използването на преработени животински протеини по известни като ПЖП – преработени животински протеини, получени от отглеждани в стопанства насекоми (ПЖП от насекоми) в храните за животни

3) Законодателството за СЖП ( Регламент (ЕО) № 1069/2009), което пояснява понятията за живи и цели насекоми (мъртви „не третирани“ и „третирани“), които да се използват като храна за животни

4) Регламент (ЕС) № 142/2011 включващ специфичните методи за обработка на животински продукти, получени от насекоми мазнини

5) Регламент (ЕО) № 767/2009 за търговия с фуражи и Регламент (ЕО) № 183/2005 за хигиената на фуражите, които регулират условията за производство и пласиране насекоми както и техните производни продукти (фуражни суровини) на пазара на ЕС.

В зависимост от вида на крайния продукт се различават и изискванията към него, като е необходимо да се прави разлика между ПЖП от насекоми, мазнини от насекоми и цели насекоми, които могат да бъдат живи, умъртвени, със или без обработка. Други разлики произлизат от това, за каква категория животни е предназначен продукта, дали ще се използва като храна за животни, отглеждани за храна или пък за домашни любимци например.

Регламент (ЕС) № 142/2011 приложение I т. 5 дава определение за преработените животински протеини или „преработен животински протеин“ означава животински протеин, получен изцяло от материал от категория 3, обработен в съответствие с приложение X, глава II, раздел 1 (включително кръвно брашно и рибно брашно), така че да бъде подходящ за пряка употреба като фуражни суровини или за друга употреба във фуражни продукти, включително в храни за домашни любимци, или за употреба в органични торове или подобрители на почвата; понятието обаче не включва кръвни продукти, мляко, продукти на млечна основа, продукти – млечни деривати, коластра, продукти от коластра, утайка от центрофуги и сепаратори, желатин, хидролизирани протеини и дикалциев фосфат, яйца и яйчни продукти, включително черупки от яйца, трикалциев фосфат и колаген. Съгласно определението, протеинът получен от насекоми, отглеждани във ферми (ПЖП от насекоми) попада в тази категория.

Във връзка с превенцията и ликвидирането на ТСЕ в ЕС, Регламент (ЕО) № 999/2001 забранява използването на преработен животински протеин, в храненето на непреживни селскостопански животни различни от животните с ценна кожа. Тоест забраната важи и за употребата на РАР от насекоми. Изключение правят аквакултурни животни, които съгласно Глава II в) i) мога да се хранят с „преработен животински протеин, получен от отглеждани в стопанства насекоми“. Към настоящия момент използването на ПЖП от насекоми е разрешено за употреба като храна не само за аквакултурни животни. На 17 август 2021 г. Европейската комисия приема нов регламент, Регламент (ЕС) 2021/1372 за изменение на приложение IV към Регламент (ЕО) № 999/2001, който разрешава включването на ПЖП от насекоми в храненето на домашни птици и свине.

На територията на ЕС, позволени за употреба при изхранването на риби, домашни птици и свине, са само осем вида насекоми, а именно: черна войнишка муха (Hermetia illucens), домашна муха (Musca domestica), жълт брашнен червей (Tenebrio molitor), малък брашнен червей (Alphitobius diaperinus), домашен щурец (Acheta domesticus), лентов щурец (Gryllodes sigillatus), полски щурец (Gryllus Assimilis) и копринена буба (Bombyx mori).

Този списък с изброените видове, не важи за РАР от насекоми, предназначен за домашни любимци, животни с ценна кожа или други животни, които не се отглеждат за храна на човека. Следователно всеки вид, непатогенен за хора или животни може да се използва като храна за такива животни, при условие, че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009 и Регламент (ЕС) № 142/2011.

По отношение на хидролизираните протеини и мазнини от насекоми регулациите са малко по либерални. Съгласно Регламент (ЕС) № 142/2011 хидролизирани протеини“ са полипептиди, пептиди, аминокиселини и комбинация от тях, получени при хидролиза на странични животински продукти, а според Регламент (ЕО) № 999/2001 те са разрешени за употреба като фураж за непреживни и преживни животни. Хидролизираните протеини, получени от ферми за насекоми са класифицирани като „хидролизирани протеини, получени от части от непреживни животни“, следователно, са разрешени за употреба като храна за преживни животни и непреживни животни, в съответствие с европейското законодателство. Регламентът за ТСЕ не се прилага и за мазнини и масла, получени от насекоми и те също могат да бъдат използвани в храненето на преживни и непреживни животни, отглеждани във ферми, в това число и домашни любимци.

Специфики в нормативните документи има и при употребата на живи или убити цели насекоми. Регламент (ЕО) № 999/2001 забранява използването на живи насекоми в храненето на преживни животни, а законодателството за СЖП забранява влагането на „не третирани“ цели насекоми, като фуражни съставки. Поради факта, че живите насекоми са извън обхвата на Регламент (ЕО) № 1069/2009, европейските регулации не регулират условията за тяхната употреба, с изключение на забраната в регламента за ТСЕ. Въпреки, че няма ясно определени норми, комерсиализацията на живи насекоми трябва да спазва наложените правила в законодателството, във връзка с безопасността на фуражите. Местното законодателство също би могло да налага определени условията, при които употребата им може да бъде допусната. Съгласно членове 18 и 35 от регламент (ЕО) № 1069/2009 националните компетентни органи могат да разрешават на тяхна територия, използването на третирани и не третирани цели мъртви насекоми в преработена храна за домашни любимци, като храна за животни с ценна кожа или за други хранителни цели, включително зоологически градини и циркови животни, влечуги, хищни птици, диви животни, както и за стръв за риболов. Това може да случи при условие, че всички принципи за безопасност са спазени и липсата на риск за здравето е напълно сигурна. За да бъде изпълнена тази цел, тези продукти трябва да са произведени в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 142/2011, определящ специфични методи за обработка и микробиологични стандарти, приложими за тези продукти.

Правилата, които трябва да бъдат спазвани при обработката на насекомите, и методите, използвани при убиването им също подлежат на контрол. Съгласно член 1, буква г на Директива 98/58/ЕО относно защитата на животните, отглеждани за селскостопански цели, регулациите свързани с хуманното отношение към тях не се отнасят за безгръбначни животни, което означава, че са неприложими и за насекоми. На територията на ЕС е разрешено убиването да става чрез гореща вода, пара, шоково замразяване и смилане. Като вида на насекомите е определящ за избора на метод.

При отглеждането на насекоми върху органични субстрати се генерира и отпаден продукт. В научната литература често се използва терминът „фрас“. Фрасът е остатъчен продукт съдържащ главно екскременти, телесни части от насекомите, както и остатъци от субстрата, които не са били изядени от ларвите (Muller et al. 2017; Schmitt and Vries 2020). Въпреки че, е отпаден продукт, фрасът от насекоми се характеризира с високи стойности на хранителни вещества, поради което намира приложение в селското стопанство от една страна като фуражна суровина, а от друга като тор (Poveda 2021). Като фуражна суровина, този продукт успешно се използва най-често в храненето на аквакултури (Banavar et al. 2022; Yildirim-Aksoy et al. 2020; Yildirim-Aksoy et al. 2022). На територията на европейския съюз законодателството предвижда доста по – ограничена употреба на фраса от насекоми. Съгласно Регламент (ЕС) 1069/2009 екскрементите и телесните обвивки на насекомите се категоризират като СЖП 2 и 3 категория, и използването им е разрешено само като тор или подобрител на почвата, след термична обработка при 70 градуса по Целзий за един час. През 2021 европейската комисия прие нов регламент (ЕС) 2021/1925, за изменение и допълнение на Регламент (ЕС) №142/2011, в който ясно са регламентирани изискванията по отношение на употребата на фраса. В приложение I към Регламент (ЕС) № 142/2011 с новия регламент се въвежда точка 61 със следното определение: „Фрас“ означава смес от екскременти, получени от отглеждани в стопанства насекоми, субстрат за хранене, части от отглеждани в стопанства насекоми и мъртви яйца, със съдържание на мъртви насекоми, отглеждани в стопанства, не повече от 5 % по обем и не повече от 3 % от теглото. Същия регламент налага, изискванията за пускането на пазара на оборски тор, определени в Регламент (ЕС) № 142/2011, да обхващат също така и фраса.


Заключение


От извършения анализ на законодателството свързано с употребата на насекоми, като източник на суровини, прави впечатление следното:

За човешка консумация е разрешена употребата само на следните четири вида насекоми: Locusta migratoria, Tenebrio molitor, Alphitobius diaperinus и Acheta domesticus;

Въпреки, че употребата на насекоми е сравнително нова практика, всичко се регулира стриктно на Европейско ниво. Европейските нормативни документи засягат всички етапи на производството, като основна цел е минимализиране риска за общественото здраве, чрез контрол на всички нива по агрохранителната верига и чрез получаване на краен, напълно безопасен продукт.

На територията на ЕС при отглеждането на насекоми, може да се използват само субстрати с растителен произход, като в законодателството не фигурират конкретни регулаторни разпоредби и норми, относно наличието на патогени в тях.

В регламент 2073/2005, липсват ясно разписани микробиологични критерии за безопасност и технологична хигиена при производството на продукти получени от насекоми, предназначени за човешка консумация.

От 2021 в храненето на домашни птици и свине може да се включва и РАР от насекоми.

 

Литература

  1. Регламент (ЕО) № 2001/999 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии
  2. Регламент (ЕО) № 2002/178 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните
  3. Регламент (ЕО) № 2004/882 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните
  4. Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните
  5. Регламент (ЕО) № 2005/183 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 година за определяне на изискванията за хигиена на фуражите
  6. Регламент (ЕО) № 2005/396 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета
  7. Регламент (ЕО) № 2005/2073 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните
  8. Регламент (ЕО) № 2009/152 на Комисията от 27 януари 2009 година за определяне на методите за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на фуражите
  9. Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията от 27 януари 2009 година за определяне на методите за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на фуражите
  10. Регламент (ЕО) № 2009/1069 на европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002
  11. Регламент (ЕО) № 2009/767 На Европейския Парламент И на Съвета от 13 юли 2009 година относно пускането на пазара и употребата на фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета, за отмяна на Директива 79/373/ЕИО на Съвета, Директива 80/511/ЕИО на Комисията, директиви 82/471/ЕИО, 83/228/ЕИО, 93/74/ЕИО, 93/113/ЕО и 96/25/ЕО на Съвета, както и на Решение 2004/217/ЕО на Комисията
  12. Регламент (ЕС) № 2011/142 на Комисията от 25 февруари 2011 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива
  13. Регламент (ЕС) № 2013/1275 на комисията от 6 декември 2013 година за изменение на приложение I към Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници за арсен, кадмий, олово, нитрити, етерично синапено масло и вредни ботанически примеси.
  14. Регламент (ЕС) № 2013/68 на комисията от 16 януари 2013 година относно каталога на фуражните суровини
  15. Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията
  16. Регламент (ЕС) 2015/786 на Комисията от 19 май 2015 година за определяне на критерии за приемане на методи за детоксикация, прилагани за продукти, предназначени за хранене на животни, предвидени в Директива 2002/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
  17. Регламент (ЕС) 2017/893 на Комисията от 24 май 2017 година за изменение на приложения I и IV към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета и приложения X, XIV и XV към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията по отношение на разпоредбите за преработения животински протеин
  18. Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни
  19. Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи, за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета
  20. Регламент (ЕС) 2019/6 на европейския парламент и на съвета от 11 декември 2018 година относно ветеринарните лекарствени продукти и за отмяна на Директива 2001/82/ЕО
  21. Регламент (ЕС) 2020/757 на Комисията от 8 юни 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) № 142/2011 по отношение на проследяемостта на определени странични животински продукти и производни продукти
  22. Регламент (ЕС) 2021/1372 на Комисията от 17 август 2021 година за изменение на приложение IV към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на забраната за хранене на непреживни селскостопански животни, различни от животни с ценна кожа, с протеин, получен от животни
  23. Регламент (ЕС) 2021/1925 на комисията от 5 ноември 2021 година за изменение на някои приложения към Регламент (ЕС) № 142/2011 по отношение на изискванията за пускане на пазара на определени продукти от насекоми и адаптирането на специфичен метод на задържане
  24. Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1975 на комисията от 12 ноември 2021 година за разрешаване на пускането на пазара на замразени, сушени и прахообразни форми на Locusta migratoria като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Съвета
  25. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/169 на комисията от 8 февруари 2022 година за разрешаване на пускането на пазара на замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей (ларва на Tenebrio molitor) като нова храна съгласно Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията;
  26. Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/5 на комисията от 3 януари 2023 година за разрешаване на пускането на пазара на частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец) като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470;
  27. Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/58 на комисията от 5 януари 2023 година за разрешаване на пускането на пазара на замразени, под формата на паста, сушени и прахообразни форми на ларви на Alphitobius diaperinus (малък мрачник) като нова храна и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470;
  28. Banavar A., Amirkolaei S.K., Duscher L., Khairunisa B.H., Mukhopadhyay B., Schwarz M., Urick S., Ovissipour R. (2022) Nutritional Evaluation of Black Soldier Fly Frass as an Ingredient in Florida Pompano (Trachinotus carolinus L.) Diets. Animals, 12, 2407. https:// doi.org/10.3390/ani12182407
  29. Barbi S., Macavei L. I., Fuso A., Luparelli A.V., Caligiani A, Ferrari A.M., Maistrello L., Montorsi M. (2019) Valorization of seasonal agri-food leftovers through insects, Science of The Total Environment, Volume 709,2020,136209,ISSN 0048-9697, https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2019.136209.
  30. Boafo H.A., Gbemavo D.S.J.C., Timpong-Jones E.C., Eziah V., Billah M., Chia S.Y. Aidoo O.F. Clottey V.A. Kenis M. (2022) Substrates most preferred for black soldier fly hermetia illucens (L.)oviposition are not the most suitable for their larval development. J Insects asFood Feed 1–10. doi: 10.3920/JIFF2022.0034
  31. Eggink K.M., Lund I., Pedersen P.B., Hansen B.W., Dalsgaard J. (2022) Biowaste and by-products as rearing substrates for black soldier fly (Hermetia illucens) larvae: Effects on larval body composition and performance. PLoS ONE 17(9): e0275213. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0275213
  32. El-Kaiaty A.M., Atta A.L.R.M., Dawa D.T., El-sayed R.T. (2022) The Impact of Black Soldier Fly (Hermetia illucens) as Feed Supplementation on Productive and Physiological Performance of Broiler Chickens. World's Veterinary Journal. pp. 133-140. DOI: https://dx.doi.org/10.54203/scil.2022.wvj17
  33. Halloran A., C. Mnke-Svendsen A. Van Huis and Vantomme P. (2014) Insects in the human food chain: global status and opportunities. Food Chain 4, 103–118. DOI: 10.3362/2046-1887.2014.011
  34. Muller A., Wolf D., Gutzeit H.O. (2017) The black soldier fly, Hermetia illucens – a promising source for sustainable production of proteins, oils and bioactive substances. Zeitschrift fur Naturforschung C, Volume 72, Issue 9-10, Pages 351–363. https://doi.org/10.1515/znc-2017-0030
  35. Palma L., Ceballos S.J., Johnson P.C., Niemeier D., Pitesky M., VanderGheynst J.S. (2018) Cultivation of black soldier fly larvae on almond byproducts: impacts of aeration and moisture on larvae growth and composition. Journal of the Science of Food and Agriculture. 2018;98(15):5893–5900. doi: 10.1002/jsfa.9252.
  36. Poveda J. (2021) Insect frass in the development of sustainable agriculture. A review. Agronomy for Sustainable Development 41: 5; https://doi.org/10.1007/s13593-020-00656-x
  37. Ramos-Elorduy J., Moreno J.M., Vazquez A.I. Landero I., Oliva-Rivera H. and Camacho H.M.V. (2011) Edible Lepidoptera in Mexico: Geographic distribution, ethnicity, economic and nutritional importance for rural people. J Ethnobiology Ethnomedicine 7, 2 https://doi.org/10.1186/1746-4269-7-2
  38. Schmitt E. and de Vries W. (2020) Potential benefits of using Hermetia illucens frass as a soilamendment on food production and for environmental impact reduction. Curr. Opin.Green Sustain. Sci. 25, 100335. https://doi.org/10.1016/j.cogsc.2020.03.005.
  39. van Huis A. (2013) Potential of Insects as Food and Feed in Assuring Food Security. Annual Review of Entomology.58(1):563–583. doi:10.1146/annurev-ento-120811-153704.
  40. Yildirim-Aksoy M., Eljack R., Beck B. H., Peatman E. (2022) Nutritional evaluation of frass from black soldier fly larvae as potential feed ingredient for Pacific white shrimp, Litopenaeus vannamei. Aquaculture Reports, 27, 101353. https://doi.org/10.1016/j.aqrep.2022.101353
  41. Yildirim-Aksoy M., Eljack R., Schrimsher C., Beck B. H. (2020) Use of dietary frass from black soldier fly larvae, Hermetia illucens, in hybrid tilapia (Nile x Mozambique, Oreocromis niloticus x O. mozambique) diets improves growth and resistance to bacterial diseases. Aquaculture Reports, 17, 100373. https://doi.org/10.1016/j.aqrep.2020.100373